Обективно за казусите с топлофикациите

Версия за печатPDF version
24/04/2020

Експертен анализ
 

Кой ли не се изказа по темата за последните дни ?

В съответствие с чл. 24, ал. 2 от Наредба № 5 от 23 януари 2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия, дружествата би трябвало да подадат своите заявления за „новите“ цени в КЕВР не по-късно от 3 месеца преди изтичането на стария ценови период, или, след влизане в сила на предлагано изменение на свързани с дейността им действащи цени.

В случая, съгласно първото обстоятелство-срока 3 месеца, дружествата е следвало да подадат заявленията си в срок до 31 март 2020 г., тъй като текущия ценови период изтича на 30.06.2020 г.

Следва да се имат в предвид, обаче следните обстоятелства: На 1 април с негово решение № Ц-10 КЕВР е утвърдил новата цена по която Булгаргаз да продава природен газ на крайните снабдители и на лицата, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за месец април 2020 г. Със същото решение цената на природния газ е намалена значително, с 42,78% спрямо предходно утвърдената, считано от 01.01.2020 г.

Поради тази причина, част от топлофикационните дружества, които използват за изгаряне основно гориво природен газ, при пресмятанията в подадените заявления за утвърждаване на цените са използвали по-високата цена на природния газ, като са спазили указанията на КЕВР с изх. № Е-14-00-3/20.02.2020 г. да се използват прогнозни ценови параметри.

Така въпреки, че топлофикационните дружества формално са спазили указанията на КЕВР, те са нарушили задължението си 1 месец преди срока за подаване на заявленията да публикуват прогнозните цени в средство за масово осведомяване.

Другите причини, поради които предложените от дружествата цени за периода от 1 април 2020 г. са завишени, освен неотчетеното утвърдено понижение на цената на природния газ, са прогнозираните по-високи условно-постоянни разходи, а именно:

  1. Включените разходи за квоти СО2. Предвид факта, че от 2020 г. на топлофикационните дружества вече не се разпределят безплатни квоти СО2, които са значителни, то разходите за тяхното закупуване са изцяло за сметка на дружествата. Тяхното включване в прогнозните ценообразуващи елементи оказва сериозно въздействие за повишаване на цената.

  2. Повишените разходи за заплати, осигуровки и възнаграждения с 10%, което съответства на тенденциите на трудовия пазар в страната. От друга страна, разходите за заплати и възнаграждения в топлофикационните дружества са значително по-ниски от средните за сектор „Енергетика“, което затруднява осигуряването на достатъчно квалифицирани кадри .

  3. Повишени разходи за ремонти. Сериозното основание за това са повишената аварийност през последната година. В тази връзка КЕВР на база на детайлен анализ трябва да прецени обективността на заявленията и да коригира сумите в зависимост от целесъобразността и очаквания ефект от тези ремонти.

  4. Включени значителни инвестиции в нови съоръжения, рехабилитации и свързаното с това повишаване на амортизационните разходи - например Топлофикация София.

За всяко топлофикационно дружество, мотивите за исканото увеличение са различни и индивидуални, зависят от спецификата и използваното гориво на дружеството, както и от ефективността производствения процес.

В заключение, най-съществен относителен дял в заявените цени на топлинната и електрическата енергия на топлофикационните дружества, са прогнозните променливи разходи за основно гориво (природен газ или въглища – местен добив или от внос), както и за закупуване на СО2 квоти за емисии на парникови газове.

На настоящия етап много от параметрите в заявленията на тези дружества ще претърпят корекции, както винаги.

Има думата КЕВР…..

Коренният проблем обаче остава: за провеждането на ефективна дългосрочна инвестиционна политика, особено по отношение на Топлофикация София, е нужно привличане на компетентен частен оператор, най-приемливо от всички гледни точки под концесия, който да привлече необходимия финансов ресурс за модернизация на дружеството в посока приложение на нискоемисионни технологии, по-висока ефективност и по-висока конкурентноспособност, в комбинация с ускорена дигитализация на връзките с клиентите и повишаване качеството на услугите.

Има ли, обаче, кой днес да осъзнае необходимостта от тази важна реформа, но и политическата воля да направи крачката за разделяне на политическото от бизнес управлението на това важно за София енергийно дружество.

В противен случай ще бъдем свидетели на прогресиращата загуба на неговата конкурентноспособност.

Управителен съвет

24.04.2020 г.